Блог

“Как да се справим с липсата на Мотивация”. Често сте ме питали как съм винаги мотивирана, усмихната и тн. Какво винаги отговарям.. Аз също като всеки един от вас имам кофти дни, даже седмици, да не кажа и повече. Какво правим тогава? Ако се затворите вкъщи и просто седите безцелно нима този период и това усещане ще отминат по- бързо или пък по-лесно? Не мисля. Точно обратното. В моменти като тези, в които даже не ви се става от леглото, станете! В моментите, в които даже не ви се тренира- отидете в залата! Даже една лека тренировка ще ви презареди и ободри! 🙌💪

Вчера беше 1-ви юни - “Ден на Детето”. Знаете ли, може да съм на почти 27 години, но аз винаги ще пазя детското в себе си. Всъщност аз никога не съм искала да пораствам и да навлизам в “истинския живот”, съдбата просто така постъпи с мен и нямах избор. На всеки 1-ви Юни, до преди 3 години и половина, баща ми оставяше кошничка с цветя на нощното ми шкафче докато спя. На всеки първи юни аз знаех, че като отворя очи, първото нещо, което ще видя е именно подаръка от тати и саморъчно направена и нарисувана картичка от него. За него аз винаги ще си остана неговата малка принцеса. Сигурна съм че даже и на 30 да съм, пак щеше да го прави...

Знаете ли, баща ми освен спортист, беше и художник. Рисуваше прекрасно. Никога до сега не съм Ви показвала, колко картини имам вкъщи и рисунки, но скоро ще го направя. Целия ми коридор е в негови картини, а гаража ни, където всъщност е първия фитнес, който тати направи, има цяла една стена, на която тати е нарисувал космоса. Прекрасно, нали? А Защо именно космоса? Космос и фитнес- някакси не се връзва сигурно. Но тук има друго нещо. Свързваме космоса с нещо, по- скоро с място, което не е достъпно, което е далечно, недостижимо.

Седя и си мисля... Понякога хората отлагаме взимамето на решения по някой “по-незначителен” казус, ситуация в живота ни. Наричаме го така, защото хем не е 100% наложително да е точно сега, но пък решение трябва да се вземе задължително, все някога.. Хем е нещо малко, хем от друга страна ще доведе до огромни промени. Имате ли такива ситуации в живота си? Понякога трябва доста смелост и решителност да се вземат “малките” решения, които от своя страна променят пък всичко.

Като малка бях донякъде разпиляна, ако мога така да се изразя. Не можех някакси да подредя всичко в ума си и най-вече да го подредя по приоритети. Исках много неща, и всеки път наведнъж. Много мечти, много енергия- но всичко беше разпиляно, не беше подредено, съответно няма как да изпълня всичко наведнъж.. а аз точно това исках. Грешка, която баща ми ми помогна да осъзная. Хората винаги бързаме, да факт ежедневието, живота, който водим просто е такъв и в един момент настъпва хаус, който от своя страна понякога е на прага да ни съсипе.

365 дни изминаха приятели, 365 дни пълни с различни емоции, възможности, моменти.. Колко момента успяхте да уловите? Аз доста, има и такива, които изпуснах, но нищо. Очакват ни нови 365 дни пълни с нови възможности, заредени както с прекрасни емоции, така и с трудни моменти- не може без тях, но пък те всъщност ни доказват, колко много всъщност искаме дадено нещо и колко всъщност сме готови да се борим за него. Както обичам да казвам “Борбата свърша тогава когато спечелим, нито секунда по-рано!”

Мечта ми е един ден да стана Майка. Наистина го желая с цялото си сърце. Мечтая да дам примера, който баща ми и майка ми са ми дали. Мечтая да обичам по този начин, необикновен, все още непознат, неизпитан начин. Да дам цялата си светлина и топлина... на едно човече, чийто живот съм дала именно Аз🖤.

Мое лично мнение, е че ако човек е черен и мръсен отвътре, просто душата му е лоша, няма как да бъде красив и отвън. Просто отблъсква. Поне лично мен ме отблъсква, и избягвам такива хора. Ако даден човек ме отблъсква с поведение, начин на мислене, действия.. Е, ми и на Анджелина Джоли или Брат Пит да прилича пак ще кажа че е Грозен! Използвам толкова силна дума нарочно, просто защото не смятам и не толерирам, хора държащи се с обкръжението по надменен, лош, непристоен, неблагодарен и тн начин , защото разбиратели, те са “уж много повече от Нас”?! С кое БЕ?!

Тати винаги ми казваше, че моята усмивка е най-хубава и че му е любима. Правеше всичко, ВСИЧКО, за да грее на лицето ми. Знаете ли.. всеки рожден ден, всеки празник, всеки един “Ден на Детето” до 23тия ми рожден ден баща ми правеше всичко, за да види най-широката ми усмивка и да чуе най-любимия му смях с най-искрената радост... Будейки се на такива празници винаги на шкафчето до леглото ми имаше кошничка с цветя.. най-често бели рози..и картичка с пожелания и рисунки, рисувани разбирасе от него... ЛЮБИМОТО ми!

“Моментът” е само един. За това е момент. Тати винаги ми казваше: “ Действай, какво чакаш!” ... Малък, но в същото огромен отпечатък от детството ми до ден днешен. Ако не хванете “моментът”, го изпускате, най-лошото е че никой няма да Ви го върне. Няма как да върнете времето назад, да промените нещо. Единствено може да съжалявате, че не сте направили това, което сърцето Ви е казало да сторите. Често има борба между сърцето и разума, нормално е. Хората се лутат в себе си, а отговора е ясен.