Блог

Из дневника на малката принцеса боянова: част 3

•Ad Infinitum Papa • 17

Тати винаги ми казваше, че моята усмивка е най-хубава и че му е любима. Правеше всичко, ВСИЧКО, за да грее на лицето ми. Знаете ли.. всеки рожден ден, всеки празник, всеки един “Ден на Детето” до 23тия ми рожден ден баща ми правеше всичко, за да види най-широката ми усмивка и да чуе най-любимия му смях с най-искрената радост... Будейки се на такива празници винаги на шкафчето до леглото ми имаше кошничка с цветя.. най-често бели рози..и картичка с пожелания и рисунки, рисувани разбирасе от него... ЛЮБИМОТО ми! Пазя всяка една от тях. ВСЯКА. Обичаше да ми рисува слънчица и цветя. Аз бях неговото слънчице.. Най- силно сияещото на света.. Можещо и способно на всичко.. Силно, борбено, усмихнато- все това казваше.. Винаги ми повтаряше, че съм най-хубавото нещо в живота му и че заради мен живота му има смисъл... Винаги ме пазеше и предпазваше.. не искаше и не даваше на никой за нищо на света да свали усмивката ми... Безценно.

На 17.09 ще станат почти 3 години, в които Той не е до мен физически.. Почти 3 години, в които не съм чула гласа и смеха на Баща ми.. Неговата усмивка беше всичко. Всичко. Да кажа че ми липсва няма да е достатъчно.. Няма и какво да кажа, за да опиша чувството... Просто...

..Тати, твоето малко момиченце, те ОБИЧА с цялото си сърце и душа винаги и завинаги.. Благодаря ти, че ми показа какво е да имаш БАЩА МЕЧТА!!! ОБИЧАМ ТЕ!

Е. БОЯНОВА
#boyanovafit