Вчера беше 1-ви юни - “Ден на Детето”. Знаете ли, може да съм на почти 27 години, но аз винаги ще пазя детското в себе си. Всъщност аз никога не съм искала да пораствам и да навлизам в “истинския живот”, съдбата просто така постъпи с мен и нямах избор.
На всеки 1-ви Юни, до преди 3 години и половина, баща ми оставяше кошничка с цветя на нощното ми шкафче докато спя. На всеки първи юни аз знаех, че като отворя очи, първото нещо, което ще видя е именно подаръка от тати и саморъчно направена и нарисувана картичка от него. За него аз винаги ще си остана неговата малка принцеса. Сигурна съм че даже и на 30 да съм, пак щеше да го прави...
Липсва ми това и някакси го очаквам, както много други неща на някакви дати, поводи и не само. Странно нещо е как мозъка ни работи. Хем знаеш, че няма как да стане реалност, хем го очакваш..
Както и да е.
Баща ми винаги ми казваше и показваше, че трябва да съм добра, да правя добро и да мисля добро. Смисъл в друго няма. Детското в себе си трябва да пазите цял живот, ако щете и на 80г да станете. Това е най- чистата емоция. Да цените и да се радвате на малките неща, точно както правят децата. 🖤
Аз винаги ще го пазя в сърцето си. Може би даже бих казала, че именно детството ми и тези моменти и спомени от него ме крепят и ми помагат в тежки моменти.
Зад усмивката ми може и да има много болка понякога, но това в никакъв случай няма да ми попречи да грея! На вас също!
Е. БОЯНОВА
#boyanovafit