Тази година определено до момента е с доста смесени емоции за мен. Не само в състезателен план, но и в личен.
Страдах, обичах, спечелих, загубих, чувствах, плаках, усмихвах се, болеше ме, греех ... Колкото и глаголи, прилагателни имена, съществителни да използвам, все няма да е достатъчно. Нито в личен, нито в състезателен план. Помните ли в началото на пролетния сезон, колко пъти бях мачкана.. колко много. Като си спомня колко разстроена и ядосана бях... Но пък в друга част от живота ми бях безумно щастлива тогава. Някой казват, няма как всичко да е идеално. Е айде бе, що пък? След няколко гръмки падания на земята последва изправяне, още повече усмивки и още по-яки емоции. Станах шампион.. не просто Шампион, а БАЛКАНСКИ Шампион! Струваше ли си болката, и паденията които преживях? Определено да! Тогава всичко беше идеално и в двата плана.. Беше почти перфектно- и в двата плана. Бях на крачка от това да съм безумно щастлива, вярвах го силно, че всичко ще се нареди и най-накрая ще бъда Напълно щастлива... нищо че скоро идваше рожденния ми ден, който от 3 години насам не обичам да празнувам. Дойде и той. Бях щастлива, да. Но нали нямало как всичко да е идеално и в двата плана? От тогава, броейки 3 месеца си мислех, че е така. Изгубих? Или ти загуби?Не бях щастлива, паднах на “земята”... Отново. До онзи ден... тогава станах РЕПУБЛИКАНСКИ Шампион на България. Сега съм щастлива в единия аспект от живота ми. А сега, да си задам въпроса, може ли човек да бъде щастлив в два аспекта от живота си? Ами може да, веднъж се е случило, значи ще се случи отново. Към момента не е, да.. и какво от това? Но пък следвайки хронологичния ред, идва ред точно на това, а именно да бъда щастлива в тези два плана. Защо ли? Защото го вярвам. А това мисля че е достатъчно. А ти вярваш ли го ???!
Мечтите и желанията ни са контролирани от подсъзнанието ни, от сърцето ни.. От желанието ни, от надеждата ни. Когато се откажем от дадено нещо, и изгубим вяра, автоматично няма как да се случи. Вярваме ли вътрешно в сърцето си, е ... ЩЕ се случи.
Колкото и болка и несполучия да преживее един Добър човек с добро сърце, накрая винаги е щастлив и получава това, което заслужава. Вярвате ли го? Аз да. Така съм и научена. Тати и най-добрата ми приятелка също, знаете ли все какво ми казват? “Господ си знае работата.”
“ Даже в даден момент да се чудиш и вайкаш с репликите - “Господи, защо на мен се случва, защо ме правиш нещастна сега?” Всичко това има отговор. Защото така трябва да се случи, и това е най-доброто за теб. Може в дадения момент да не го осъзнаваш, но след месец, два, шест и т.н разбираш ЗАЩО именно така се е случило и разбираш ЗАЩО именно така е трябвало и е било най-доброто за теб в дадения момент и в настоящия и за напред.
А вие вярвате ли вече в себе си и в свойте мечти? Ако не, време е да започнете!
Е. БОЯНОВА
#boyanovafit