•Ad Infinitum Papa • 17
Страшно много Обичам да си играя в пясъка, да🐒. Точно толкова, колкото като бях малка. С тати играехме и правехме различни фигурки с мокър пясък, включително и пясъчни кюфтета, които изпичах на слънцето и му давах! НО, най-обичах, или по скоро обичах да се опитвам да построя замък, а тати междовременно да ме напътства, защото малката принцеса трябваше сама да се научи да построи замъка си. Защо го казвам? Защото така е в живота. Глупаво е да седите и да чакате някой да построи ВАШИЯТ замък, докато вие само гледате. Глупаво е да не можете сами да го изградите. Да съгласна съм, че е много по яко да го изградите СЪВМЕСТНО с някого, НО преди този момент Вие трябва да можете и да сте се научили сами да го правите.
Същото е в любовта, уважението. Не трябва и няма как да искате някой да ви обича или уважава, ако преди това не сте обикнали сами себе и не притежавате самоуважение.
Много хора в днешно време обаче забравят тези неща, или по скоро в последствие пренебрегват себе си, заради някого. Забравят стойността си, в следствие на което - страдат. Нека Ви напомня едно. Ако даден човек ви накара даже и за миг да се почувствате по този начин, това означава че не трябва да е част от вашия живот. Близките ни хора са до нас, за да се обичаме и подкрепяме и тласкаме напред, без значение в какъв етап от живота си се намираме. Тези, които ви мачкат емоционално, пораждат съмнения у самите вас- за вас, карат ви да се чувствате като цяло недооценени.. - Е, ами.. ей там е вратата.
Широко отворена.
#BOYANOVAFIT
#BOYANOVATEAM
Из дневника на малката принцеса боянова: част 1
